+359 897 967 065

  •  

 

 
 
 

 

 

БЕЛИНТАШ

Белинташ (Беланташ, среща се и като Белънташ, а като малко по-остаряла форма и „Бели таши“) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и хипотетични предположения, че в по-късните епохи, когато траките населяват този район на планината съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий. На горна храмовия център се намират вътре във сградите, а на местата им са издигнати олтарите.та площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m. Намира се на 30 km югоизточно от гр. Асеновград. Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България (след Перперек), разположено на площ от ок. 5 декара, върху издължена (в посока север-юг) скална плоскост, със среден наклон на изток от около 18º.

Как да стигнем до там

От гр. Асеновград се поема по автомобилния път за гр. Кърджали, след около 10 km има отбивка (вдясно) през с.Червен, минава се през с. Горнослав, след което се следва пътят през с.Орешец.

На разклона за с. Мостово се продължава направо (с.Мостово остава от дясно), стига се до разклона за махалите Врата и Кабата. За Кабата чакълестият път продължава вдясно, за Белинташ се продължава по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана отбивка вдясно, където има малка изоставена бетонна постройка. Тръгва се надясно (има указателна табела) по чакъления път и след около 2 km се стига до гробище, където е поставена синя обяснителна табела на Природозащитен парк Белинташ. Вляво е чакълестия път за Чотрова махала а надясно – за Белинташ. След около 2.5 km по чакъления път се стига до новостроящ се православен храм, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 20 минути се излиза в самото начало на скалното плато.

Теории за произхода на името

Белинташ означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък).

Според теорията на краеведа Никола Боев (която не се споделя от българските археолози и историци), топонимът Белинташ може да се преведе като „камъкът на войната“. Боев свързва името със свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от владетеля жрец на тракийското племе беси – Вологез.

Според народните предания мястото носи името на сподвижник на Караджа войвода, носил името Бельо (Белю) войвода.

Ана Радунчева отбелязва в изследванията си, че белият магнезит, с който е била обмазана енеолитната могилата до с. Долнослав е добиван от района на светилището Белинташ и че в тази част на Тракийската низина още през епохата на халколита в началото на месец май се наблюдава уникалното природно явление „бели нощи“ и тогава цялата хълмиста равнина е обгърната от искрящо бяло сияние, а висока над него на мастилено-синия фон на нощното небе се откроява ясно „лежащата мъжка фигура“, която напомня платото-олтар гледано от низината, което според Радунчева има връзка с наименованието на свещеното място.

 Има и легенда разказваща за българска мома, която за да спаси честта си, като я гонели турците се хвърля от високите скали. На един остър зъбер се закачила дългата ѝ бяла риза, сякаш скалата е искала да я спаси. Но платното се скъсало и девойката полетяла надолу. Дълго след това на високите камъни се веели късове от белите дрехи. Хората кръстили мястото Бела Снага(изговарят го с ударение на първото „а“) Турците си го превели „белинташ“ – „белин“ (снага, тяло) и „таш“ (камък)

Датиране и археологически проучвания

На този етап от археологическите проучвания на обекта учените са склонни да смятат, че платото е започнало да се използва за култови дейности от древното население на Родопите още в V хил. пр. Хр. Хипотезата им се подкрепя от откритите вертикални изсичания в скалите, които са датирани към каменно-медната епоха. Според археолога д-р Борислав Бориславов и екипът му може да се твърди, че светилището Белинташ е по-старо от Перперек.

Според проф. Ана Радунчева няма съмнение, че платото-олтар датира от Енеолитната епоха, защото в една от скалните пукнатини на Белинташ е открита глинена енеолитна антропоморфна статуетка, а големи количества късноенеолитна керамика се откриват по цялата централна част на светилището и особено под отвесните скали на платото и пещерите под него.

Първите археологически проучвания на Белинташ се провеждат Исторически музей Асеновград от българските археолози Росица Морева – Арабова и Георги Велев през 1975 г.

Белинташ е проучван през 1980-те години от екип археоастрономи, които благодарение на своите публикации го правят популярен в българската археологическа наука. Според археоастрономите платото представлява голямо древно тракийско скално светилище (древна слънчева обсерватория), предназначено за целите на конкретни земеделски и религиозни дейности.

Според Ал. Стоев, от една от скалните площадки, наречена „наблюдателна“, посредством изкуствен и естествен визир, са фиксирани две значими посоки, свързани със Слънцето (изгрев при равноденствие и изгрев при лятно слънцестоене). Николай Дерменджиев изразява мнението, че тази хипотеза е силно уязвима. Проблемът според него идва от това, че поради голямата дължина на обекта (ок. 300 m), не може да се идентифицира еднозначно отправната точка (центърът) на тези наблюдения. Дерменджиев отбелязва, че със сигурност на платото-олтар има много повече от една възможни „наблюдателни площадки“, т.е. възможна е появата на един значителен хоризонтален паралакс на реперите на хоризонта, от което следва, че към вече установените посоки следва да се подхожда резервирано.

Според археолозите Ана Радунчева, Бистра Колева и Костадин Кисьов, които са извършили няколко теренни проучвания на платото-олтар, светилището на Белинташ през късната Енеолитна епоха е било свързано със селището и храмовия комплекс при с. Долнослав, където са били обществените сгради и храмовете, а на Белинташ над Сини връх жреците обслужвали общоплеменния култ.

През 2003 г. българският археолог Иван Христов организира ограничени сондажи посредством, които се установява наличието основно на материал от желязната епоха. По време на това археологическо проучване екипът от учени е разделен на две групи, които работят по различни задачи. Едната група документира скалните изсичания на платото съсредоточени на северния и централния дял на платото. Описани са скално-изсечените стъпала от север-североизток, водещи до равната част на върха, където са следите от изсечените квадратни гнезда за греди, които са били основа на малка по размери сграда. На още две места по платото групата документира основи на сгради, както и кръгли отвори за греди, чрез които е била построена дървена конструкция над двете големи щерни издълбани в скалния масив. Въпросните ями са съответно в северния дял (с диаметър 1,65 m. и дълбочина 1,75 m.) и в средата на централния масив (с диаметър 12,10 m. и дълбочина 2,8 m.). Върху цялото скално плато са изсечени повече от 200 кръгли дупки с различен диаметър и дълбочина, които са видимо изкуствено дообработвани. Втората група работи в северозападното подножие на северния масив, където е регистриран голям иманярски изкоп с дълбочина 1,80 m. и дължина 3 m. Целта на групата е да зачисти профила на изкопа и да достигне до неразкопания от иманярите участък. Археолозите намират в изкопа голямо количество керамика. По време на работата си те отнемат внимателно пластовете и достигат до дълбочина 1,80 m., до ниво незасегнато от набезите. При почистването на стерилното ниво при сондажа на дълбочина 2 m археолозите попадат на яма пълна с черна обгоряла пръст и керамични фрагменти, аналогични на вече откритите по-горе.

При обхождането на скалите на 250 m. северно от основния скален масив, върху единичен скален ръб археолозите попадат на изсечен графит (плитко врязан знак в скалите), който се намира в подстъпите на светилището, изсечен на 2 m от основата на скалата. Дължината на графита е 0,45 cm. и височина на отделните знаци 0,10 cm. Дълбочината на издълбаването е 0,3 – 0,4 mm в скалата.

При археологическото проучване на Белинташ през 2003 г. са открити основно керамични фрагменти и две метални находки (железен нож и сглобка за греди). От керамичният материал се открояват части от купи, гърнета, кани, паници и съдове с множество отвори (набождания) – може би цедилки.

Прецизната датировка на керамичния материал от първата половина на I хил. пр. Хр. е затруднена от липсата на метални предмети в недокоснатия от иманярите пласт. Въпреки това, въз основа на съпоставка с материали, откривани в източните части на Родопите и Долна Струма (селищна могила Кастанас) археолозите датират преобладаващия керамичен материал в периода VII-VI век пр. Хр.

Редовните археологически разкопки на Белинташ се възобновяват през пролетта на 2010 година от екип, ръководен от българския археолог д-р Борислав Бориславов. Сондажите извършени от него и екипа му категорично доказват, че древното светилище датира от 5000 г. пр. Хр. Учените са категорични, че за своето време религиозният комплекс е бил по-значим дори от Перперек през Каменно-медната епоха.

Работата по обекта през сезон 2010 на разкопките цели основно да установи през кои периоди от време е използвано светилището. Сред артефактите открити през този сезон са: сребърна капачка от неизвестен предмет, връх на бронзова стрела, глинени тежести за стан и за рибарски мрежи, прешлени от вретено и част от древен съд за топене на метал. Предметите със сигурност потвърждават, че светилището датира от Каменно-медната епоха, което нарежда обекта сред най-старите култови обиталища на траките. Екипът на Бориславов окончателно потвърждава през 2010 година наличието на фрагменти от огнища олтари, в които са изливани вино, мляко и кръв от жертвоприношения.

Близостта на Кръстова гора и фактът, че в околния периметър на веригата от планински била, археолозите са картотекирали поне пет древни светилища, някои от които са функционирали едновременно прави връзката между култовите места повече от косвена или случайна. В непосредствена близост също се намират: скалният феномен-светилище Караджов камък, кромлехът до връх Турската куля и светилищата на връх Хайдут кая и местностите Ин кая, Къз кая и Питвото. Според археолозите Борислав Бориславов и Иван Христов районът може да се разглежда като голям комплекс от култови места и светилища, които в различни периоди са били повече или по-малко активни.

Инциденти и съвети за безопасност

През август месец 2010 г. млад мъж загива, падайки от скалното плато при нелеп инцидент. Мъжът бил част от туристическа група, решила да пренощува на скалното плато, за да наблюдава метеоритен дъжд. Групата запалила огън, който изгаснал, а младият мъж решил да запали отново, но загубил ориентация и паднал в тъмното от скалите. (Съществува забрана да се пали огън в района на Белинташ, въпреки това тази забрана се нарушава.)

Факт е, че на скалното плато падат много мълнии и местните хора съветват често туристите да не ходят на мястото, ако се кани да завали и небето притъмнява.

През месец юли 2014 г. мълния пада в близост до двама туристи на платото, в резултат на което единият турист припада, а другият е изхвърлен от платото и пада, за щастие, в храсти, растящи в скалите, които задържат тялото му и го предпазват от фатален край.

Поради разположението на Беланташ в планински район, всички желаещи да го посетят трябва да имат предвид съветите за безопасност, обусловени от релефа на терена.

Малко след началото на пътеката към скалното плато има разположена медицинска аптечка за първа помощ.