Белинташ – 20 мин. с кола + 30 мин. пеш
Белинташ (Беланташ, среща се и като Белънташ, а като малко по-остаряла форма и „Бели таши“) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и хипотетични предположения, че в по-късните епохи, когато траките населяват този район на планината съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m. Намира се на 30 km югоизточно от гр. Асеновград. Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България (след Перперек), разположено на площ от ок. 5 декара, върху издължена (в посока север-юг) скална плоскост, със среден наклон на изток от около 18º.
Как да стигнем до там
От гр. Асеновград се поема по пътя за гр. Кърджали. След около 10 km в с.Червен има разклон на дясно с указателни табели за с. Мостово. Минава се през селата Горнослав и Орешец, където пътят се разклонява на ляво.
На разклона за с. Мостово се продължава направо (с.Мостово остава от дясно), стига се до разклона за махалите Врата и Кабата. За Кабата чакълестият път продължава вдясно, за Белинташ се продължава по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана отбивка вдясно, където има малка изоставена бетонна постройка. Тръгва се надясно (има указателна табела) по чакъления път и след около 2 km се стига до гробище, където е поставена синя обяснителна табела на Природозащитен парк Белинташ. Вляво е чакълестия път за Чотрова махала а надясно – за Белинташ. След около 2.5 km се стига до новостроящ се православен храм, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 20 минути се излиза в самото начало на скалното плато.
Кръстова гора - 1 ч. 30 мин.
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е разположен на поляна сред красива гора.
Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението.
В началото на комплекса от параклиси е разположена църквата „Покров на Пресвета Богородица”, която е завършена през 1995 г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола.
През 1936 г. Цар Борис ІІІ дарил голям 99-килограмов метален кръст. Сега там стои негово копие, което може да се види на най-високото място в края на алеята. Хората вярват, че кръстът има чудодейна сила и лекува неизлечимо болните. В близост до района с параклисите има извор, който според преданието също има лековита сила.
Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата „Покров Богородичен“ или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите.
Природата около християнския комплекс е много красива и районът привлича природолюбители и хора, търсещи спокойно място за почивка и отмора.
В християнския комплекс има църковен магазин, където се продават свещи, икони и книги с историята на Кръстова гора. Монасите ще отговорят на всичките ви въпроси. Комплексът предлага нощувки.
Караджов камък – 2 часа
Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово в Родопите. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Феноменът е обявен за защитена местност със Заповед No.РД1015 от 06.08.2003 г.
Още от древността хората са смятали мястото за специално - древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни.
По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).
Като повечето светилища на траките, и тук се наблюдава етажност. Първият етаж се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала - преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки. Когато някой тракиец умирал, близките му дълбаели дупките в скалата и ги пълнели с дарове.
Местните хора, за разлика от древните траки, не считат мястото за свещено, а го свързват с дейността на местните революционери, борещи се срещу османската власт. Под Караджов камък има малка пещера, в която според легендата се е криел Караджа войвода (местен хайдутин), който отмъщавал на османците за сторените злини. Оттам идва и името на местността.
Махала Ряката – 1 час
На около час път пеша от село Мостово се намира махала Ряката. Пътят дотам минава през долината на река Сушица разкривайки навероятни пейзажи и сиращи дъха гледки.
Тръгва се от църквата в началото на селото, добре е да сте подготвени със стабилни обувки тъй като терена е доста каменист. Освен това реката е доста пълноводна през пролетта и есента . На няколко места пътят пресича реката и се налага да се гази във водата. Ако реката е по-пълноводна, преминаването с лек автомобил е трудно, но за джип няма проблем. Терена е равен и скоро се достига до разклонение на дясно. Този път води до Караджов Камък и Кръстова гора. За махалата се продължава направо и след десетина минути се стига до Ловна хижа, където можете да отдъхнете и да напълните вода.
На няколко места се срещат червени табели, които указват посоката. В началото на махалата, пътят се разделя на две - наляво се продължава за Белинташ, а надясно - за Хайдукташ и Караджов камък.
В горния край на махалата има пътека която води до скали с наковани маршрути за катерачи, която след това продължава към Белинташ.
Конен туризъм "Ряката" организират преходи с коне, езда и обучения. За повече инфирмация и записвания на тел. 0896 844 648
Естествен мост, с. Мостово – 15 мин.
През село Мостово минава река Сушица (Мостовска Сушица), която извира от Караджов камък. През годините реката си е направила естествен каменен мост, откъдето идва и името на селото. В посока към селото от дясно има широко място за паркиране, от където тръгва тясна пътека минаваща покрай местните гробища. Малко по-надолу се стига до самата река от където на около 100 метра се вижда подножието на моста и красивата открита галерия.
Пещера „Добростански Бисер” – 30 мин.(с кола) + 30 мин. пеша
Добростански бисер е пропастна пещера в Родопите, резерват Червената стена. Известна е също и като Ахметьова дупка и Протклетата. Намира се на 5 км от село Добростан и на 20 минути пешеходно разстояние от хижа Марциганица. Голяма част от пещерата заета предимно от сталагмити и сталактони (дебели колони). Някои имат зеленикава покривка от водорасли и мъхове. Има струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Дълбочината на входния отвес е 15 метра. В пещерата живеят и малка колония прилепи.
За пръв път пещерата е проучвана през 1963 година и е отворена за туристически посещения през 1990 година. Впоследствие обаче е затворена и крадци отмъкват образувалите се пещерни бисери и унищожават пещерните езерца.
Пещерата отново е облагородена и отворена за посетители през 2018 година, като посещенията са в петък, събота и неделя.
В близост до пещерата се намира и живописния връх Попа – 1414 метра, до който също има пътека.
Как да стигнем до там
От село Мостово се тръгва с кола по пътя за с. Орешещ. На входа на селото стигаме до разклон, на дясно е пътят към Асеновград, на ляво към с. Добростан. Подължава се наляво и след около 5 км. стигаме до селото. По пътя има указателни табели за пещерата. Минава се през село Добростан и продължаваме по пътя за хижа Марциганица. След около още 2-3 км. се стига до хижата, където можем да оставим колите. В момента хижата не функционира. От хижата има пътека, която за около 20 минути ни отвежда до самата пещера. От пещерата има друга пътека, по която можем да стигнем и до близкият връх наречен Попа.
